22 ago 2012, 14:50

Летеж

  Poesía » Otra
640 0 1

Летеж

 

Тръгнах си с късче радост в сърцето

и с бисерни слова, изсипани в длан.

С една голяма искрена отплата,

която виждах сякаш на екран.

 

Не зная пак дали ще се превърна

на мъничка звезда

или като пеперуда бяла

свободна и волна ще летя?

 

Кой знае дали отново ще опитам

нектара, който като дъх изпих.

Ще имам ли сили да запазя

тази любов, която покорих?

 

Зная само, че надеждата

в сърцето си я нося,

вярна като никой друг,

ще я пазя, не отричам, като хубав миг!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...