22 ago 2012, 14:50

Летеж

  Poesía » Otra
645 0 1

Летеж

 

Тръгнах си с късче радост в сърцето

и с бисерни слова, изсипани в длан.

С една голяма искрена отплата,

която виждах сякаш на екран.

 

Не зная пак дали ще се превърна

на мъничка звезда

или като пеперуда бяла

свободна и волна ще летя?

 

Кой знае дали отново ще опитам

нектара, който като дъх изпих.

Ще имам ли сили да запазя

тази любов, която покорих?

 

Зная само, че надеждата

в сърцето си я нося,

вярна като никой друг,

ще я пазя, не отричам, като хубав миг!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...