Летеж
Тръгнах си с късче радост в сърцето
и с бисерни слова, изсипани в длан.
С една голяма искрена отплата,
която виждах сякаш на екран.
Не зная пак дали ще се превърна
на мъничка звезда
или като пеперуда бяла
свободна и волна ще летя?
Кой знае дали отново ще опитам
нектара, който като дъх изпих.
Ще имам ли сили да запазя
тази любов, която покорих?
Зная само, че надеждата
в сърцето си я нося,
вярна като никой друг,
ще я пазя, не отричам, като хубав миг!
© Мария All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
