Летеж
Тръгнах си с късче радост в сърцето
и с бисерни слова, изсипани в длан.
С една голяма искрена отплата,
която виждах сякаш на екран.
Не зная пак дали ще се превърна
на мъничка звезда
или като пеперуда бяла
свободна и волна ще летя?
Кой знае дали отново ще опитам
нектара, който като дъх изпих.
Ще имам ли сили да запазя
тази любов, която покорих?
Зная само, че надеждата
в сърцето си я нося,
вярна като никой друг,
ще я пазя, не отричам, като хубав миг!
© Мария All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
