22.08.2012 г., 14:50

Летеж

637 0 1

Летеж

 

Тръгнах си с късче радост в сърцето

и с бисерни слова, изсипани в длан.

С една голяма искрена отплата,

която виждах сякаш на екран.

 

Не зная пак дали ще се превърна

на мъничка звезда

или като пеперуда бяла

свободна и волна ще летя?

 

Кой знае дали отново ще опитам

нектара, който като дъх изпих.

Ще имам ли сили да запазя

тази любов, която покорих?

 

Зная само, че надеждата

в сърцето си я нося,

вярна като никой друг,

ще я пазя, не отричам, като хубав миг!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...