Завихриха се облаци в небето...
Навярно скоро ще вали.
Застенаха житата по полето.
Артритът ми започна да боли.
Засвятка се... и почнаха гърмежи...
Престрелката им взе да се множи!
Дано да дойдат само струи свежи
и зноят малко да се освежи!
Дано Страшилището да отмине!
Градушката да няма тука мощ!
О, нека Господ нейде да я срине,
ний знаем, той със нас че не е лош...
Да ливнат само струи от небето.
Да дойде тъй очакваният дъжд!
Дойде и вятър, след което
ще ни окъпе всички изведнъж.
1998 г. Драгойново
© Христо Славов Все права защищены