Летен Дъжд

11 авг. 2010 г., 23:27

Поэзия » Философская

446 0 1

Приятен летен дъжд вали
над града притъмнял.
На юг - посивели планини,
от изток - вятърът повял.

Черни облаци безкрай се стелят,
небето весело гърми
и сякаш те света отделят
в собствения си капан, времеви.

Мълния със студен отенък
разцепва мрака в миг,
показва в момента тежък,
неестествен, грозен лик.

И докато дъждът вали,
съзираш истината в очите.
Когато всеки сам се скри,
самотен свят пред тебе се откри.

Летен Дъжд

Свързани произведения

Комментарии

Предложения