Летен Дъжд
579
0
1
Приятен летен дъжд вали
над града притъмнял.
На юг - посивели планини,
от изток - вятърът повял.
Черни облаци безкрай се стелят,
небето весело гърми
и сякаш те света отделят
в собствения си капан, времеви.
Мълния със студен отенък
разцепва мрака в миг,
показва в момента тежък,
неестествен, грозен лик.
И докато дъждът вали,
съзираш истината в очите.
Когато всеки сам се скри,
самотен свят пред тебе се откри.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Борислав Николов Всички права запазени
