Приятен летен дъжд вали
над града притъмнял.
На юг - посивели планини,
от изток - вятърът повял.
Черни облаци безкрай се стелят,
небето весело гърми
и сякаш те света отделят
в собствения си капан, времеви.
Мълния със студен отенък
разцепва мрака в миг,
показва в момента тежък,
неестествен, грозен лик. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up