Naraji (Борислав Николов)
5 1
Aug 11, 2010, 11:27 PM

Летен Дъжд 

  Poetry » Phylosophy
447 0 1

Приятен летен дъжд вали
над града притъмнял.
На юг - посивели планини,
от изток - вятърът повял.

Черни облаци безкрай се стелят,
небето весело гърми
и сякаш те света отделят
в собствения си капан, времеви.

Мълния със студен отенък
разцепва мрака в миг,
показва в момента тежък,
неестествен, грозен лик.

И докато дъждът вали,
съзираш истината в очите.
Когато всеки сам се скри,
самотен свят пред тебе се откри.

© Борислав Николов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??