22 июл. 2020 г., 18:01

Летен ескиз

955 0 0

В разгара на лятото ви поздравяваме с този летен ескиз!

За повече слънчеви мигове, обич и споделени моменти!

 

Летен ескиз

 

Нощем сънуваме и мечтаем. А през деня сбъдваме мечти. С нас върви слънцето. И дори някой облак да го скрие, то ни води със светлината си.

 

Любовта е загадка. С вкус на лято.

Разголена, потъваща в нечий сън.

Цветна, акварелно на платно излята

с надежда крехка политнала навън.

С лятото преражда се стара мечта.

Гореща, окъпва се в лирично море.

Ще се слее ли със залезна вълна

или ще литне към индигово небе?

Лятната зора разсънва нова поличба.

Вятърът въздъхва. Спира своя бяг.

Корабна сирена съдбовно кея прегръща.

Слънцето намигва: Влюбваш се пак!

 

Влюбено в нас, успява разумно да ни позволи да открием сянка, за да не ни изгори. Както неразумно гори любовта, понякога. Слънчевите лъчи докосват без да искат взаимност и не се сърдят, ако не им обърнем внимание. Те просто даряват своята обич безрезервно.

 

21.07.2020 г.

Миглена Хаджипенчева©

Явор Перфанов©

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Явор Перфанов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...