22 jul 2020, 18:01

Летен ескиз

  Poesía » Civil
957 0 0

В разгара на лятото ви поздравяваме с този летен ескиз!

За повече слънчеви мигове, обич и споделени моменти!

 

Летен ескиз

 

Нощем сънуваме и мечтаем. А през деня сбъдваме мечти. С нас върви слънцето. И дори някой облак да го скрие, то ни води със светлината си.

 

Любовта е загадка. С вкус на лято.

Разголена, потъваща в нечий сън.

Цветна, акварелно на платно излята

с надежда крехка политнала навън.

С лятото преражда се стара мечта.

Гореща, окъпва се в лирично море.

Ще се слее ли със залезна вълна

или ще литне към индигово небе?

Лятната зора разсънва нова поличба.

Вятърът въздъхва. Спира своя бяг.

Корабна сирена съдбовно кея прегръща.

Слънцето намигва: Влюбваш се пак!

 

Влюбено в нас, успява разумно да ни позволи да открием сянка, за да не ни изгори. Както неразумно гори любовта, понякога. Слънчевите лъчи докосват без да искат взаимност и не се сърдят, ако не им обърнем внимание. Те просто даряват своята обич безрезервно.

 

21.07.2020 г.

Миглена Хаджипенчева©

Явор Перфанов©

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Явор Перфанов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...