22 jul 2020, 18:01

Летен ескиз

  Poesía » Civil
959 0 0

В разгара на лятото ви поздравяваме с този летен ескиз!

За повече слънчеви мигове, обич и споделени моменти!

 

Летен ескиз

 

Нощем сънуваме и мечтаем. А през деня сбъдваме мечти. С нас върви слънцето. И дори някой облак да го скрие, то ни води със светлината си.

 

Любовта е загадка. С вкус на лято.

Разголена, потъваща в нечий сън.

Цветна, акварелно на платно излята

с надежда крехка политнала навън.

С лятото преражда се стара мечта.

Гореща, окъпва се в лирично море.

Ще се слее ли със залезна вълна

или ще литне към индигово небе?

Лятната зора разсънва нова поличба.

Вятърът въздъхва. Спира своя бяг.

Корабна сирена съдбовно кея прегръща.

Слънцето намигва: Влюбваш се пак!

 

Влюбено в нас, успява разумно да ни позволи да открием сянка, за да не ни изгори. Както неразумно гори любовта, понякога. Слънчевите лъчи докосват без да искат взаимност и не се сърдят, ако не им обърнем внимание. Те просто даряват своята обич безрезервно.

 

21.07.2020 г.

Миглена Хаджипенчева©

Явор Перфанов©

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Явор Перфанов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...