Летен полъх
Прозвънява лятото със звън на камбана,
приласкава ни със седемструнна китара,
с токата и фуга, с неизменно белканто
и с песен лирична все ни приспива,
а зеници пълни с топлина, да не заспиват.
Ще бродим по улици, бъбриви потоци,
хванали се за ръце, помежду ни цвете
дарява ни с полъх, да се обичаме повече.
И с него ще диплим полите на лятото,
с аромат и невинност изпълнили стаите,
ще наквасваме пламенно жарки устни,
ще проучваме влезлия нощен лъч лунен...
приласкава ни със седемструнна китара,
с токата и фуга, с неизменно белканто
и с песен лирична все ни приспива,
а зеници пълни с топлина, да не заспиват.
Ще бродим по улици, бъбриви потоци,
хванали се за ръце, помежду ни цвете
дарява ни с полъх, да се обичаме повече.
И с него ще диплим полите на лятото,
с аромат и невинност изпълнили стаите,
ще наквасваме пламенно жарки устни,
ще проучваме влезлия нощен лъч лунен...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мариола Томова Все права защищены
