17 июл. 2009 г., 15:11

Летен следобед

1.5K 0 15

Летен следобед.
Идеалното време да чакаш любимата си на Паметника.
Любими чакат други любими,
не толкова любими, или съвсем нелюбими.
Идеалното място да си пробиваш ушите с бели слушалки,
да държиш кен „шуменско” за лев и трийсет, да пушиш,
да се оглеждаш и да вярваш, че вече повечето неща са добре.
Когато идва сивият, искащ цигари и стотинки, вдигаш рамене.
Сивият човек стои прекалено близо до теб.
За погледа ти наоколото е прекалено чуждо.
- Нямам – казваш.
„Имам, но не достатъчно. Тези типове не знаят какво е нямане!”
Това място започва да ти изглежда претъпкано с чакащи.
Бирата свършва. Двойките се събират . Целуват се и отпрашват.
Чакаш прекалено дълго, но накъде ли да тръгнеш...
Никой не те забелязва.
Никоя любима не бърза към теб.
Летен следобед.
Идеалното време да чакаш.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ясен Крумов- Хенри Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...