Летен следобед
Летен следобед.
Идеалното време да чакаш любимата си на Паметника.
Любими чакат други любими,
не толкова любими, или съвсем нелюбими.
Идеалното място да си пробиваш ушите с бели слушалки,
да държиш кен „шуменско” за лев и трийсет, да пушиш,
да се оглеждаш и да вярваш, че вече повечето неща са добре.
Когато идва сивият, искащ цигари и стотинки, вдигаш рамене.
Сивият човек стои прекалено близо до теб.
За погледа ти наоколото е прекалено чуждо.
- Нямам – казваш.
„Имам, но не достатъчно. Тези типове не знаят какво е нямане!”
Това място започва да ти изглежда претъпкано с чакащи.
Бирата свършва. Двойките се събират . Целуват се и отпрашват.
Чакаш прекалено дълго, но накъде ли да тръгнеш...
Никой не те забелязва.
Никоя любима не бърза към теб.
Летен следобед.
Идеалното време да чакаш.
© Ясен Крумов- Хенри All rights reserved.
