Летен следобед
Летен следобед.
Идеалното време да чакаш любимата си на Паметника.
Любими чакат други любими,
не толкова любими, или съвсем нелюбими.
Идеалното място да си пробиваш ушите с бели слушалки,
да държиш кен „шуменско” за лев и трийсет, да пушиш,
да се оглеждаш и да вярваш, че вече повечето неща са добре.
Когато идва сивият, искащ цигари и стотинки, вдигаш рамене.
Сивият човек стои прекалено близо до теб.
За погледа ти наоколото е прекалено чуждо.
- Нямам – казваш.
„Имам, но не достатъчно. Тези типове не знаят какво е нямане!”
Това място започва да ти изглежда претъпкано с чакащи.
Бирата свършва. Двойките се събират . Целуват се и отпрашват.
Чакаш прекалено дълго, но накъде ли да тръгнеш...
Никой не те забелязва.
Никоя любима не бърза към теб.
Летен следобед.
Идеалното време да чакаш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ясен Крумов- Хенри Всички права запазени
