vega666 (Младен Мисана)
1673 14314
19 июн. 2023 г., 14:18  

Летенето е нужно на небето във кладенец звездите да огледа 

  Поэзия
447 17 17

А бъдещето, като остър гребен,

разсича днес косата на живота.

В браздата спрял, се взирам по-самотен,

в мъглите запечатал свойто сбогом.

На честността последната надежда.

На милосърдие ръката безконечна,

протягана към хоризонтите неясни...

На топла длан изстиналата ласка...

и пепелта на сухото огнище.

Зад спомените вече няма нищо

и бяга топлината на живота.

Летенето е нужно на небето

във кладенец звездите да огледа,

преди мъглата бавно да обземе

желанията - погледи смутени...

Преди мъглата бавно да се спусне,

за да направи зрима вечността.

© Младен Мисана Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Абстрактна, философска поезия, която винаги отключва дълбок размисъл...
    Адмирации, Младене!
  • Отново чудесен стих, Младене! Поздравления! Важно, задължително, належащо да е "преди мъглата да се спусне", за да срещнем на "милосърдие ръката безконечна".
  • Чета стихчето и се отнасям в тъжни светове,, на топла длан, изстиналата ласка,, пепелта на сухото огнище,, и след това - Считам, че предвещаваш нещо невероятно зримо за бъдещото поколение!
  • Красиво!
  • Умно и красиво...
  • Перфектно!
    "Зад спомените вече няма нищо" -!
  • Много ми хареса! Прекрасно е! Поздравления!
  • Скъпи приятели и колеги по перо,
    Най-сърдечно ви благодаря за чудесните коментари, за високата оценка на стиха ми и за Любими. Дълбоко ме развълнувахте с подкрепата си.
    Пожелавам ви много щастлива и ползотворна седмица и нека Бог да е с вас!
  • “ Летенето е нужно на небето
    във кладенец звездите да огледа”
    Много сензитивно и образно, стих докосващ сърцето! Поздравления, Младен!
  • Мъдър, метафоричен стих, който разкрива много истини от живота! Наистина е удоволствие да се чете! Поздравления!
  • Поздравления за стиха ти , Младене!
  • Докосна ме,Приятелю!!!Силна творба и много истинска!Поздравления сърдечни!!!
  • Животът ни минава като сън и само спомените го правят истински, а зад тях няма нищо! Как добре си вплел прекрасна образност с възвишена истина, която вибрира във всяка дума! Беше удоволствие да прочета!
  • Впечатляваща образност, която ми носи наслада.
    Поздравления за този стих!
  • Без някой да му завиди 😉
  • Като че ли все още е недостъпна мирозданната душа(или дух) във всеки от нас...И това е съвсем естествено усещането за света около нас и този в нас да пулсират в неизбежна градация и носят силата на словото с убедителна енергия.
    Тук усетих тихите чувства на предопределеност и стремеж,които движат неизбежността на времето в неизмеримото пространство.
    Поздравления, Младен!
  • „…На милосърдие ръката безконечна,
    протягана към хоризонтите неясни...“
    Уникално майсторство, Младене! Всеки ред носи мъдрост, прозрения, образност, които ме карат да се връщам пак, и пак, и да осмислям все повече земния ни живот .... И какъв финал!
    Аплодисменти!
Предложения
: ??:??