А бъдещето, като остър гребен,
разсича днес косата на живота.
В браздата спрял, се взирам по-самотен,
в мъглите запечатал свойто сбогом.
На честността последната надежда.
На милосърдие ръката безконечна,
протягана към хоризонтите неясни...
На топла длан изстиналата ласка...
и пепелта на сухото огнище.
Зад спомените вече няма нищо
и бяга топлината на живота.
Летенето е нужно на небето ...