26 апр. 2017 г., 11:47

Летеше

1.5K 3 0

                 Малко времето ни беше,

                 дълъг – късият ми път.

                 Буден в мене спеше

                 на сърцето ти зовът.

 

                 Ти кат' птица все летеше,

                 аз обичах го брегът.

                 Все нагоре ти вървеше,

                 мен не блазнеше върхът.

 

                 Пропаст сякаш ни делеше,

                 аз – по-земен, ти – с крила

                 и не спираше, летеше

                 ти, дете на Свобода!

 

                 А когато там се умореше,

                 волна в свойта свобода.

                 Тук огнището гореше,

                 чакаше отворена врата.

                 

                  

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Хари Спасов Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

7 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...