1 мая 2011 г., 21:27

Лети душата ми

859 0 6

(На Ольга Малцева – Арзиани и всички   талантливи руски поети и преводачи, които открих чрез Международния конкурс за поетични преводи)

 

 

Лети душата –  смела, вдъхновена.

Лети щастлива, волна, окрилена.

Лети през време, граници, прегради

и пеят чувствата ми - птици млади.

 

Летя с Пегас към слънчевите хора –

творци на словото. Блести просторът,

цъфтят усмивки, топли и сърдечни,

чакат ме в страни - близки и далечни.

 

Въздухът трепти от леки и незрими,

красиви, звучни, мелодични рими.

Те пеят като чудни пойни птици –

звучи поезия на всякакви езици.

 

Послания за мир и дружба свята

като звезди се сипят над земята.

Светът за красотата се отваря,

с  езикът поетичен проговаря!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Генка Богданова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Привет на Ольга Арзиани
    от всички звани и незвани,
    а ти, щастлива, окрилена,
    бъди с любов благословена!
  • С поздравления, Генка!
  • Мили приятели, благодаря за поздравите и за споделените с мен светли чувства! Аз наистина мисля, че в този груб и прагматичен свят, в нашето тревожно, зъдъхано ежедневие ,трябва да си изпращаме позитивни послания,за да запазим човешината в себе си.
  • Продължавай да "летиш с Пегас към слънчевите хора"!Поздравления!
  • Аплодисменти... Гени !

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...