1.05.2011 г., 21:27

Лети душата ми

852 0 6

(На Ольга Малцева – Арзиани и всички   талантливи руски поети и преводачи, които открих чрез Международния конкурс за поетични преводи)

 

 

Лети душата –  смела, вдъхновена.

Лети щастлива, волна, окрилена.

Лети през време, граници, прегради

и пеят чувствата ми - птици млади.

 

Летя с Пегас към слънчевите хора –

творци на словото. Блести просторът,

цъфтят усмивки, топли и сърдечни,

чакат ме в страни - близки и далечни.

 

Въздухът трепти от леки и незрими,

красиви, звучни, мелодични рими.

Те пеят като чудни пойни птици –

звучи поезия на всякакви езици.

 

Послания за мир и дружба свята

като звезди се сипят над земята.

Светът за красотата се отваря,

с  езикът поетичен проговаря!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Генка Богданова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Привет на Ольга Арзиани
    от всички звани и незвани,
    а ти, щастлива, окрилена,
    бъди с любов благословена!
  • С поздравления, Генка!
  • Мили приятели, благодаря за поздравите и за споделените с мен светли чувства! Аз наистина мисля, че в този груб и прагматичен свят, в нашето тревожно, зъдъхано ежедневие ,трябва да си изпращаме позитивни послания,за да запазим човешината в себе си.
  • Продължавай да "летиш с Пегас към слънчевите хора"!Поздравления!
  • Аплодисменти... Гени !

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...