28 мая 2013 г., 08:01

Летище 

  Поэзия
725 0 2

                  ЛЕТИЩЕ

 

 

Намерих летище и отлетях…

Високо политнах над облака прах.

Небето намигна със звездни очи.

Луната помогна – зад облак се скри.

 

Оставих  замислен там  кръстопътя,

а  самотата - самотна  долу на пътя.

Смело прегърнах мираж светлини,

нощта ме  загърна от чужди сълзи!

 

Намерих летище и отлетях…

Хоризонта вълшебен в мрака съзрях.

Небето намигна със звездни очи.

Вятъра вдишах със пълни гърди.

© Пламен Порчев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??