plamen-p (Пламен Порчев)
62

28 мая 2013 г., 08:01

Летище

Поэзия

895 0 2

ЛЕТИЩЕ

Намерих летище и отлетях…

Високо политнах над облака прах.

Небето намигна със звездни очи.

Луната помогна – зад облак се скри.

Оставих замислен там кръстопътя,

а самотата - самотна долу на пътя.

Смело прегърнах мираж светлини,

нощта ме загърна от чужди сълзи!

Намерих летище и отлетях…

Хоризонта вълшебен в мрака съзрях.

Небето намигна със звездни очи.

Вятъра вдишах със пълни гърди.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поэзия 7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...