28.05.2013 г., 8:01 ч.

Летище 

  Поезия
726 0 2

                  ЛЕТИЩЕ

 

 

Намерих летище и отлетях…

Високо политнах над облака прах.

Небето намигна със звездни очи.

Луната помогна – зад облак се скри.

 

Оставих  замислен там  кръстопътя,

а  самотата - самотна  долу на пътя.

Смело прегърнах мираж светлини,

нощта ме  загърна от чужди сълзи!

 

Намерих летище и отлетях…

Хоризонта вълшебен в мрака съзрях.

Небето намигна със звездни очи.

Вятъра вдишах със пълни гърди.

© Пламен Порчев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??