Летище
ЛЕТИЩЕ
Намерих летище и отлетях…
Високо политнах над облака прах.
Небето намигна със звездни очи.
Луната помогна – зад облак се скри.
Оставих замислен там кръстопътя,
а самотата - самотна долу на пътя.
Смело прегърнах мираж светлини,
нощта ме загърна от чужди сълзи!
Намерих летище и отлетях…
Хоризонта вълшебен в мрака съзрях.
Небето намигна със звездни очи.
Вятъра вдишах със пълни гърди.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пламен Порчев Всички права запазени
