ЛЕТИЩЕ
Намерих летище и отлетях…
Високо политнах над облака прах.
Небето намигна със звездни очи.
Луната помогна – зад облак се скри.
Оставих замислен там кръстопътя,
а самотата - самотна долу на пътя.
Смело прегърнах мираж светлини,
нощта ме загърна от чужди сълзи!
Намерих летище и отлетях…
Хоризонта вълшебен в мрака съзрях.
Небето намигна със звездни очи.
Вятъра вдишах със пълни гърди.
© Пламен Порчев All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
