ЛЕТИЩЕ
Намерих летище и отлетях…
Високо политнах над облака прах.
Небето намигна със звездни очи.
Луната помогна – зад облак се скри.
Оставих замислен там кръстопътя,
а самотата - самотна долу на пътя.
Смело прегърнах мираж светлини,
нощта ме загърна от чужди сълзи!
Намерих летище и отлетях…
Хоризонта вълшебен в мрака съзрях.
Небето намигна със звездни очи.
Вятъра вдишах със пълни гърди.
© Пламен Порчев All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
