2 июл. 2014 г., 15:32

Летни неволи

457 0 0

Докато слънцето се дигне,
живота в утрото спори!
Но пък Вулканът  щом изригне,
не дей ми лятото хвали!

На всички хора аз се чудя,
как се оправят в този ад!
Как имат сили да се трудят,
да хранят този скапан свят!

Да влачат тежката верига,
щом жегата ги сполети,
да возят в сбрицана талига,
това което се роди!

На вънка аз щом си покажа,
очаквам всякакви беди,
и ужас ме обхваща даже,
щом злото слънце ме следи!
09.06.2014г. Драгойново

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...