Jul 2, 2014, 3:32 PM

Летни неволи

454 0 0

Докато слънцето се дигне,
живота в утрото спори!
Но пък Вулканът  щом изригне,
не дей ми лятото хвали!

На всички хора аз се чудя,
как се оправят в този ад!
Как имат сили да се трудят,
да хранят този скапан свят!

Да влачат тежката верига,
щом жегата ги сполети,
да возят в сбрицана талига,
това което се роди!

На вънка аз щом си покажа,
очаквам всякакви беди,
и ужас ме обхваща даже,
щом злото слънце ме следи!
09.06.2014г. Драгойново

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...