Jul 2, 2014, 3:32 PM

Летни неволи

458 0 0

Докато слънцето се дигне,
живота в утрото спори!
Но пък Вулканът  щом изригне,
не дей ми лятото хвали!

На всички хора аз се чудя,
как се оправят в този ад!
Как имат сили да се трудят,
да хранят този скапан свят!

Да влачат тежката верига,
щом жегата ги сполети,
да возят в сбрицана талига,
това което се роди!

На вънка аз щом си покажа,
очаквам всякакви беди,
и ужас ме обхваща даже,
щом злото слънце ме следи!
09.06.2014г. Драгойново

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...