Докато слънцето се дигне,
живота в утрото спори!
Но пък Вулканът щом изригне,
не дей ми лятото хвали!
На всички хора аз се чудя,
как се оправят в този ад!
Как имат сили да се трудят,
да хранят този скапан свят!
Да влачат тежката верига,
щом жегата ги сполети,
да возят в сбрицана талига,
това което се роди!
На вънка аз щом си покажа,
очаквам всякакви беди,
и ужас ме обхваща даже,
щом злото слънце ме следи!
09.06.2014г. Драгойново
© Христо Славов Всички права запазени