2.07.2014 г., 15:32

Летни неволи

453 0 0

Докато слънцето се дигне,
живота в утрото спори!
Но пък Вулканът  щом изригне,
не дей ми лятото хвали!

На всички хора аз се чудя,
как се оправят в този ад!
Как имат сили да се трудят,
да хранят този скапан свят!

Да влачат тежката верига,
щом жегата ги сполети,
да возят в сбрицана талига,
това което се роди!

На вънка аз щом си покажа,
очаквам всякакви беди,
и ужас ме обхваща даже,
щом злото слънце ме следи!
09.06.2014г. Драгойново

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...