20 янв. 2009 г., 11:00

* * * Лица

788 0 10

* * *

 

Лица. Препълнени тролеи. И улици,

                                  крещящи от народ.

По булеварда крачи време, забравило

                                  еснафския живот.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Маринова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • едва ли някой би могъл да я усеща като теб, но всеки има своя асоциация. Но поне усетих, че не става дума за София
  • Писано е във Варна (тогава живеех там) през 1991-ва. А и асоциацията ми с "време" не знам дали я усещаш, така както я усещам аз. Благодаря!
  • май в друг град живееш, Наде
    В моя град времето е подчинено
  • Интерсно!
    Поздрав!
  • Кратко и ясно!
    И чудесно!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...