* * * Лица
* * *
Лица. Препълнени тролеи. И улици,
крещящи от народ.
По булеварда крачи време, забравило
еснафския живот.
© Надежда Маринова All rights reserved.
Jan 20, 2009, 11:00 AM
Comments
Comments
-
едва ли някой би могъл да я усеща като теб, но всеки има своя асоциация. Но поне усетих, че не става дума за София
-
Писано е във Варна (тогава живеех там) през 1991-ва. А и асоциацията ми с "време" не знам дали я усещаш, така както я усещам аз. Благодаря! -
-
-
Editor's choice
Маргаритено 🇧🇬
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Разплитане на тишините 🇧🇬
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Апостоле! 🇧🇬
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Душа 🇧🇬
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Нека нямаш студени недели! 🇧🇬
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Жените на България 🇧🇬
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
