19 нояб. 2006 г., 20:43
Лицемерие
745
0
0
Лицемерие
Кой е губещият в тази скучна игра?
Много искаш да се окажеш права.
Не мога просто да стоя настрана,
Но и обяснение не заслужаваш.
Когато ме погледнеш мълчиш,
Сякаш съвестта те тайно гризе
И с думите зад гърба ми рушиш
Душата на едно заблудено момче.
Защото винаги си имала две лица:
Едното се усмихва, а другото мами.
И двете се забиват като стрела ...
Кой е губещият в тази скучна игра?
Много искаш да се окажеш права.
Не мога просто да стоя настрана,
Но и обяснение не заслужаваш.
Когато ме погледнеш мълчиш,
Сякаш съвестта те тайно гризе
И с думите зад гърба ми рушиш
Душата на едно заблудено момче.
Защото винаги си имала две лица:
Едното се усмихва, а другото мами.
И двете се забиват като стрела ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Христо Андонов Все права защищены
Предложения
-
-
С тобою я. Я все еще жива. Мне времени немножечко осталось. Но стынет уж дыхание на губах и сковывае...
-
Ушла... на поисках себя. Забыла взять все лишние обманы, фальшивые «я буду же всегда», дешевые, невы...
-
Январское утро, снежинки летят, Гуси в избушке в оконце глядят. Лёд реку в лесу зимнем нежно закрыл,...
© 2003-2025, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
