19.11.2006 г., 20:43 ч.

Лицемерие 

  Поезия
640 0 0
Лицемерие

Кой е губещият в тази скучна игра?
Много искаш да се окажеш права.
Не мога просто да стоя настрана,
Но и обяснение не заслужаваш.

Когато ме погледнеш мълчиш,
Сякаш съвестта те тайно гризе
И с думите зад гърба ми рушиш
Душата на едно заблудено момче.

Защото винаги си имала две лица:
Едното се усмихва, а другото мами.
И двете се забиват като стрела
В още незарасналите рани.

Коварно ме прободе в гърба.
Думите не ме раняват, защото не са верни.
Като зла вещица през нощта,
С лекота всичко красиво почерни.

В очите ти има злоба, но няма любов.
Как ще обичаш, когато си сляпа?
Прибери си веднага кинжала суров,
Който с кръвта ми изцапа.

Защото винаги си имала две лица:
Едното целува, а другото плюе кръв.
И двете са символ на една долна лъжа,
Завиждаш ли ми, че я открих пръв ?

Защото не можеш сама да го понесеш,
Лъжите ти показват твоя най-голям страх.
Страх от това сама да се прибереш.
Изглежда, че не можеш да избягаш от тях.

Защото винаги си имала две лица:
Едното се радва, но другото плаче,
Но и двете още вярват в една красива лъжа,
Но за мен ти си емоцианално сираче.



© Христо Андонов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??