лицето в огледалото
Лицето в огледалото ме гледа
и наднича ми в душата,
краде от мен с усмивката си тъгата.
Лицето в огледалото ме гледа
и мълчи,
чака ме да мигна, за да погледне
настрани.
Стрелките са замръзнали и махалото
е спряло,
от огледалото надничат две очи, без капка
бяло.
Мислите отлитат някъде, пресичат се,
следвам ги с протегнати напред ръце...
(Написах го веднъж преди три години,
когато бях...)
и наднича ми в душата,
краде от мен с усмивката си тъгата.
Лицето в огледалото ме гледа
и мълчи,
чака ме да мигна, за да погледне
настрани.
Стрелките са замръзнали и махалото
е спряло,
от огледалото надничат две очи, без капка
бяло.
Мислите отлитат някъде, пресичат се,
следвам ги с протегнати напред ръце...
(Написах го веднъж преди три години,
когато бях...)
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Йордан Серафимов Все права защищены
