меланхолик (Йордан Серафимов) меланхолик (Йордан Серафимов)
6 165
Feb 20, 2007, 6:33 AM

лицето в огледалото

  Poetry
858 0 2
Лицето в огледалото ме гледа 
                                     и наднича ми в душата,
краде  от    мен     с     усмивката    си    тъгата.

Лицето  в   огледалото       ме     гледа
                                                               и мълчи,
чака ме да мигна,   за да   погледне
                                                            настрани.

Стрелките са замръзнали и махалото
                                                              е спряло,
от огледалото надничат две очи, без капка
                                                                      бяло.
Мислите      отлитат    някъде,    пресичат    се,
следвам   ги  с   протегнати     напред    ръце...


  (Написах го веднъж преди три години,
когато бях...)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йордан Серафимов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poetry 5.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0