andonov (Сони)
21 3
9 мая 2010 г., 20:01

Лично 

  Поэзия » Другая
613 0 8

Лично.

Оглеждам странника пред мен.
Познавам го от доста време.
Сега изглежда някак променен,
човек, превит под тежко бреме.

Преминал през различните периоди,
оставили безмилостни следи,
на радости, падения, възходи
дори на подвизи, но... това преди.

Сега го виждам с друга опаковка.
Във погледа му липсва дързостта,
с която не приемаше да е в масовка,
прескачайки бариерите на възрастта.

Но времето лети напред, не спира.
И просто примирил се със това,
от отегчение готов да финишира,
и да приключи пътя си към вечността.

Да. Вече знам. Не ми е симпатичен.
И бих го скрил под вехто одеяло,
за да  остане, скрит и апатичен:
СЧУПЕТЕ СКАПАНОТО ОГЛЕДАЛО!

© Сони Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??