9 мая 2010 г., 20:01

Лично

742 0 8

Лично.

Оглеждам странника пред мен.
Познавам го от доста време.
Сега изглежда някак променен,
човек, превит под тежко бреме.

Преминал през различните периоди,
оставили безмилостни следи,
на радости, падения, възходи
дори на подвизи, но... това преди.

Сега го виждам с друга опаковка.
Във погледа му липсва дързостта,
с която не приемаше да е в масовка,
прескачайки бариерите на възрастта.

Но времето лети напред, не спира.
И просто примирил се със това,
от отегчение готов да финишира,
и да приключи пътя си към вечността.

Да. Вече знам. Не ми е симпатичен.
И бих го скрил под вехто одеяло,
за да  остане, скрит и апатичен:
СЧУПЕТЕ СКАПАНОТО ОГЛЕДАЛО!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сони Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...