15 мар. 2007 г., 10:46

Лично 

  Поэзия
1142 0 20

 

 

С бавни стъпки

на ръба съм

и вървя,

потънала в мълчание...

Отърсвам с уморените си пръсти

всички мисли

и стенания,

дълбоко вплетени в косите ми...

Безброй въпроси свалям,

сякаш са огромни,

масивни,

тежки накити...

Усещам облекчение...

От раменете ми

тревогите се свличат...

и разкопчавам всички

свои намерения,

пускам ги долу и назад

най-безразлично...

А по извивките

треперещо събличам

своята плахост,

толерантност,

добронамереност,

тактичност

и логичност...

Всичко се плъзва

с тишината на коприна,

прекрачвам леко,

със финес на балерина...

оставам само по една любвеобвилност...

Някой ще сметне,

че това е еротично...

Но всъщност то е нещо

много

много

лично...

 

 

15.03.2007

© Дидислава Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??