Mar 15, 2007, 10:46 AM

Лично

  Poetry
1.4K 0 20

 

 

С бавни стъпки

на ръба съм

и вървя,

потънала в мълчание...

Отърсвам с уморените си пръсти

всички мисли

и стенания,

дълбоко вплетени в косите ми...

Безброй въпроси свалям,

сякаш са огромни,

масивни,

тежки накити...

Усещам облекчение...

От раменете ми

тревогите се свличат...

и разкопчавам всички

свои намерения,

пускам ги долу и назад

най-безразлично...

А по извивките

треперещо събличам

своята плахост,

толерантност,

добронамереност,

тактичност

и логичност...

Всичко се плъзва

с тишината на коприна,

прекрачвам леко,

със финес на балерина...

оставам само по една любвеобвилност...

Някой ще сметне,

че това е еротично...

Но всъщност то е нещо

много

много

лично...

 

 

15.03.2007

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дидислава All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...