Лично
С бавни стъпки
на ръба съм
и вървя,
потънала в мълчание...
Отърсвам с уморените си пръсти
всички мисли
и стенания,
дълбоко вплетени в косите ми...
Безброй въпроси свалям,
сякаш са огромни,
масивни,
тежки накити...
Усещам облекчение...
От раменете ми
тревогите се свличат...
и разкопчавам всички
свои намерения,
пускам ги долу и назад
най-безразлично...
А по извивките
треперещо събличам
своята плахост,
толерантност,
добронамереност,
тактичност
и логичност...
Всичко се плъзва
с тишината на коприна,
прекрачвам леко,
със финес на балерина...
оставам само по една любвеобвилност...
Някой ще сметне,
че това е еротично...
Но всъщност то е нещо
много
много
лично...
15.03.2007
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дидислава Всички права запазени
