Ликьор
По кожата ти... с устните мечтая,
рисувам сладостта на всеки миг,
откривам красотата на безкрая...
Дали любов е... или сбъднат стих?
И като птици сме - в събуден полет,
сред облаци от чувства и от плам,
когато съм със теб – там, нейде горе,
душите ни откриват своя храм...
И в него свободата споделена
за нас е най-желаният затвор
и взимаме по чаша вдъхновение,
и вкусваме небесния ликьор...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Михаил Цветански Все права защищены
