Oct 12, 2010, 10:16 PM

Ликьор

  Poetry » Love
877 0 6

По кожата ти... с устните мечтая,

рисувам сладостта на всеки миг,

откривам красотата на безкрая...

Дали любов е... или сбъднат стих?

И като птици сме -  в събуден  полет,

сред облаци от  чувства и от плам,

когато съм със теб – там, нейде горе,

душите ни откриват своя храм...

И в него свободата споделена

за нас е най-желаният  затвор

и взимаме по чаша  вдъхновение,

и вкусваме небесния  ликьор...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Михаил Цветански All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...