По кожата ти... с устните мечтая,
рисувам сладостта на всеки миг,
откривам красотата на безкрая...
Дали любов е... или сбъднат стих?
И като птици сме - в събуден полет,
сред облаци от чувства и от плам,
когато съм със теб – там, нейде горе,
душите ни откриват своя храм...
И в него свободата споделена
за нас е най-желаният затвор
и взимаме по чаша вдъхновение,
и вкусваме небесния ликьор...
© Михаил Цветански All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
