Посветено на Петя Дубарова
Ти чел ли си Лилавата, поете?
А за убийците на детския й смях?
Невинност с мъдрост тя преплете.
Нахрани щедро подлия им страх.
А виждал ли си как израства цвете
И стъпкват го от злоба със замах?
Решетките не спират ветровете.
Дъждът предпазва от чадърен прах.