Лилавата

Поэзия » Другая

839 0 11

Посветено на Петя Дубарова

Ти чел ли си Лилавата, поете?

А за убийците на детския й смях?

Невинност с мъдрост тя преплете.

Нахрани щедро подлия им страх.

А виждал ли си как израства цвете

И стъпкват го от злоба със замах?

Решетките не спират ветровете.

Дъждът предпазва от чадърен прах.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

tsofa (Марин Цанков)

Харесах!А най вече това,че се осмеляваш да казваш истини!Браво и поздрав!

2010-01-26T23:48:13+02:00
gerrda (Геновева Христова)

Комплимент!

2009-12-21T19:59:29+02:00
Lovewear (Пепър Формаджи)

Страхотно!

2009-12-21T19:09:41+02:00
Norra (Нора Павлова)

Отново твърде сериозно за възрастта ти...

2009-11-26T14:18:07+02:00
doreto66 (Дора Павлова)

ЕЛА СЕГА

Нагази голо лятото в морето.
Изхвърли всички мъртви водорасли.
Разстла нов пясък в дъното, където
седефите като деца са расли.
Изопна фарът мъжкото си тяло
и някакво желание се пукна
в окото му от блясък натежало...
. . . . . . . . .
С внезапен скок към дъното се мятам.
Гребат вода ръцете ми изкусни.
И сякаш дишам под водата
с амфибийни гърди, с делфински устни.
Под мен зелени кръгове светлеят,
но пулса ми нагоре се катери.
Пристанища в минор сиренно пеят.
От техните разтворени артерии
тече мазут, изтича смърт в морето.
Плачи ти, лято - бъдещо сираче!
Ела сега, спасителю поете,
не с лист и молив, не за да заплачем!
(Как лесно е да плачеш върху листа!)
Побързай, братко! Да заключим нека
отровата и силата нечиста,
която е обхванала човека!...

Петя Дубарова

2009-10-12T11:33:14+03:00