Лилавата

Поезия » Друга

834 0 11

Посветено на Петя Дубарова

Ти чел ли си Лилавата, поете?

А за убийците на детския й смях?

Невинност с мъдрост тя преплете.

Нахрани щедро подлия им страх.

А виждал ли си как израства цвете

И стъпкват го от злоба със замах?

Решетките не спират ветровете.

Дъждът предпазва от чадърен прах.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

tsofa (Марин Цанков)

Харесах!А най вече това,че се осмеляваш да казваш истини!Браво и поздрав!

2010-01-26T23:48:13+02:00
gerrda (Геновева Христова)

Комплимент!

2009-12-21T19:59:29+02:00
Lovewear (Пепър Формаджи)

Страхотно!

2009-12-21T19:09:41+02:00
Norra (Нора Павлова)

Отново твърде сериозно за възрастта ти...

2009-11-26T14:18:07+02:00
doreto66 (Дора Павлова)

ЕЛА СЕГА

Нагази голо лятото в морето.
Изхвърли всички мъртви водорасли.
Разстла нов пясък в дъното, където
седефите като деца са расли.
Изопна фарът мъжкото си тяло
и някакво желание се пукна
в окото му от блясък натежало...
. . . . . . . . .
С внезапен скок към дъното се мятам.
Гребат вода ръцете ми изкусни.
И сякаш дишам под водата
с амфибийни гърди, с делфински устни.
Под мен зелени кръгове светлеят,
но пулса ми нагоре се катери.
Пристанища в минор сиренно пеят.
От техните разтворени артерии
тече мазут, изтича смърт в морето.
Плачи ти, лято - бъдещо сираче!
Ела сега, спасителю поете,
не с лист и молив, не за да заплачем!
(Как лесно е да плачеш върху листа!)
Побързай, братко! Да заключим нека
отровата и силата нечиста,
която е обхванала човека!...

Петя Дубарова

2009-10-12T11:33:14+03:00