5 oct 2009, 0:08

Лилавата

  Poesía » Otra
838 0 11

                                                                          Посветено на Петя Дубарова

 

 

Ти чел ли си Лилавата, поете?

А за убийците на детския й смях?

Невинност с мъдрост тя преплете.

Нахрани щедро подлия им страх.

А виждал ли си как израства цвете

И стъпкват го от злоба със замах?

 

 

Решетките не спират ветровете.

Дъждът предпазва от чадърен прах.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Харесах!А най вече това,че се осмеляваш да казваш истини!Браво и поздрав!
  • Комплимент!
  • Страхотно!
  • Отново твърде сериозно за възрастта ти...
  • ЕЛА СЕГА

    Нагази голо лятото в морето.
    Изхвърли всички мъртви водорасли.
    Разстла нов пясък в дъното, където
    седефите като деца са расли.
    Изопна фарът мъжкото си тяло
    и някакво желание се пукна
    в окото му от блясък натежало...
    . . . . . . . . .
    С внезапен скок към дъното се мятам.
    Гребат вода ръцете ми изкусни.
    И сякаш дишам под водата
    с амфибийни гърди, с делфински устни.
    Под мен зелени кръгове светлеят,
    но пулса ми нагоре се катери.
    Пристанища в минор сиренно пеят.
    От техните разтворени артерии
    тече мазут, изтича смърт в морето.
    Плачи ти, лято - бъдещо сираче!
    Ела сега, спасителю поете,
    не с лист и молив, не за да заплачем!
    (Как лесно е да плачеш върху листа!)
    Побързай, братко! Да заключим нека
    отровата и силата нечиста,
    която е обхванала човека!...

    Петя Дубарова

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...