Oct 5, 2009, 12:08 AM

Лилавата 

  Poetry » Other
686 0 11

                                                                          Посветено на Петя Дубарова

 

 

Ти чел ли си Лилавата, поете?

А за убийците на детския й смях?

Невинност с мъдрост тя преплете.

Нахрани щедро подлия им страх.

А виждал ли си как израства цвете

И стъпкват го от злоба със замах?

 

 

Решетките не спират ветровете.

Дъждът предпазва от чадърен прах.

© All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Харесах!А най вече това,че се осмеляваш да казваш истини!Браво и поздрав!
  • Комплимент!
  • Страхотно!
  • Отново твърде сериозно за възрастта ти...
  • ЕЛА СЕГА

    Нагази голо лятото в морето.
    Изхвърли всички мъртви водорасли.
    Разстла нов пясък в дъното, където
    седефите като деца са расли.
    Изопна фарът мъжкото си тяло
    и някакво желание се пукна
    в окото му от блясък натежало...
    . . . . . . . . .
    С внезапен скок към дъното се мятам.
    Гребат вода ръцете ми изкусни.
    И сякаш дишам под водата
    с амфибийни гърди, с делфински устни.
    Под мен зелени кръгове светлеят,
    но пулса ми нагоре се катери.
    Пристанища в минор сиренно пеят.
    От техните разтворени артерии
    тече мазут, изтича смърт в морето.
    Плачи ти, лято - бъдещо сираче!
    Ела сега, спасителю поете,
    не с лист и молив, не за да заплачем!
    (Как лесно е да плачеш върху листа!)
    Побързай, братко! Да заключим нека
    отровата и силата нечиста,
    която е обхванала човека!...

    Петя Дубарова
  • Аз искам слънце цял живот да имам
    и дланите ми винаги да парят;
    да нося дъх на слънце негасимо
    и буйно да горя, да не догарям.
    Петя Дубарова
  • Много ми хареса!
  • Харесах!
  • Чуден стих!За Голямата Петя!
  • Много ми хареса!
  • Браво!
Random works
: ??:??