15 нояб. 2017 г., 20:43  

Лилавият свят

2.1K 5 9

На крилете на белия вятър понесен

летя над Лилавия свят.

Звучи във главата ми Пролетна песен

и се чувствам отнесен, свободен

И млад.

 

С аромата на бор кристалният въздух

ме изпълва със скрита и нежна тъга.

На полянката лунна

дълбоко в душата ми

тихо и кротко

пасе със сърнето си млада сърна.

 

Като чисто поточе

бълбука в главата ми

и отлита далече

като ястреб крилат

минзухарено-снежно нежната песен

родена там някъде - в Лилавия свят.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Милев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...