На крилете на белия вятър понесен
летя над Лилавия свят.
Звучи във главата ми Пролетна песен
и се чувствам отнесен, свободен
И млад.
С аромата на бор кристалният въздух
ме изпълва със скрита и нежна тъга.
На полянката лунна
дълбоко в душата ми
тихо и кротко
пасе със сърнето си млада сърна.
Като чисто поточе
бълбука в главата ми
и отлита далече
като ястреб крилат
минзухарено-снежно нежната песен
родена там някъде - в Лилавия свят.
© Ангел Милев All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
...