На крилете на белия вятър понесен
летя над Лилавия свят.
Звучи във главата ми Пролетна песен
и се чувствам отнесен, свободен
И млад.
С аромата на бор кристалният въздух
ме изпълва със скрита и нежна тъга.
На полянката лунна
дълбоко в душата ми
тихо и кротко
пасе със сърнето си млада сърна.
Като чисто поточе
бълбука в главата ми
и отлита далече
като ястреб крилат
минзухарено-снежно нежната песен
родена там някъде - в Лилавия свят.
© Ангел Милев Всички права запазени