Пролетната дама

Буря се вихри, трещя, вилня,

цяла нощ силен дъжд валеше.

Пчеличка жужи поема на сутринта,

старата липа отпред, свежа беше.

Сумрачни слънчеви лъчи галят прозорци

и на петрикор мирише. 

За мен така изглежда пролетта

и този миг в сърцето ми ще се запише.

Когато навън е като в сън красиво

ще усетя на топлината близостта,

когато доловя лекия цветен аромат,

ще избяга всичката зимна сивота.

Тогава ще седна отпред с чаша липов чай,

и на пчелата нежно ще промълвя:

бъди добра и пролет ме наричай, 

аз като нея от любов туптя.

На липата обещание съкровено дай,

всяка пролет внимание да ѝ обръщаш

милват се нежните цветчета в този чай,

и ти така все да я прегръщаш.

Дори когато някой ден вече ме няма

и в нищото се запилея, 

аз завинаги ще си остана пролетната дама,

и в сърцето на липовите клонки ще заживея. 

2020 г.