Липов чай
Да ме покани
във такава нощ
под цъфнали липи
омайни,
и на луната
в светлия обков
да нищи с мене
ласки всеотдайни.
Да ме опие
с дъх неустоим
на шепотните цветове
без думи.
Със вятъра
не ще заспим.
Ще вихрим
танците си луди.
Косите ми ще роши,
ще се любим
със повея
на дъхави забрави,
а утрото
в едно щом зазорим,
със него липов чай
ще си направим.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
