Да ме покани
във такава нощ
под цъфнали липи
омайни,
и на луната
в светлия обков
да нищи с мене
ласки всеотдайни.
Да ме опие
с дъх неустоим
на шепотните цветове
без думи.
Със вятъра
не ще заспим.
Ще вихрим
танците си луди.
Косите ми ще роши,
ще се любим
със повея
на дъхави забрави,
а утрото
в едно щом зазорим,
със него липов чай
ще си направим.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
, може да ви се завие свят!
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
