16 дек. 2007 г., 23:25

Липса

1.2K 0 12

Пустош и вятър.

И вятър и пустош дори.

Чакане.

Нощ е до лудост!

Бели стихове и жълта съмнителност...

Прозрачно, монотонно

задочно и тъпо заблъскване...

Все недоносени, дори незаченати

нелепи зачатъци...

Все многоточия

и все недописано,

и все си остава извън

правилния ъгъл на листа

онова мое безпаметно връщане,

дето все се влюбва във вятъра...

И нехае до болка,

до чудно спокойствие...

Онова, дето се завръща

стремглаво в завръщането,

което все липсва...

 

11.08.2001

Враца

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Геновева Христова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Страшно ми хареса, поздравявам те!!!
  • онова мое безпаметно връщане,

    дето все се влюбва във вятъра...

    Това ми хареса, определено.
    Наистина пишеш силно, жалко, че не съм те забелязала.
  • Благодаря, Венера
    Хубав поздрав
  • Прекрасна си в писането, Гени!

    Безумни небеса в главата
    и водопади от мечти... -
    а в града те смазва пустотата
    реки от празни суети...

    Проливни дъждове в житата
    и боса - ти вървиш
    през тях, загубила и самотата
    ти в шепи - усмивката държиш.

    Отвън бръмчи отново пак градът
    отвъд прозореца тъй тесен... -
    Горите шепотно те пак зоват
    и ти си в тях -в мигът така унесен...

    П.П. Не можах да се сдържа да те поздравя с този ми стих Усмивки
  • "Чакане.

    Нощ е до лудост!"

    Настръхвам!Невероятен стих!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...