16.12.2007 г., 23:25

Липса

1.2K 0 12

Пустош и вятър.

И вятър и пустош дори.

Чакане.

Нощ е до лудост!

Бели стихове и жълта съмнителност...

Прозрачно, монотонно

задочно и тъпо заблъскване...

Все недоносени, дори незаченати

нелепи зачатъци...

Все многоточия

и все недописано,

и все си остава извън

правилния ъгъл на листа

онова мое безпаметно връщане,

дето все се влюбва във вятъра...

И нехае до болка,

до чудно спокойствие...

Онова, дето се завръща

стремглаво в завръщането,

което все липсва...

 

11.08.2001

Враца

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Геновева Христова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Страшно ми хареса, поздравявам те!!!
  • онова мое безпаметно връщане,

    дето все се влюбва във вятъра...

    Това ми хареса, определено.
    Наистина пишеш силно, жалко, че не съм те забелязала.
  • Благодаря, Венера
    Хубав поздрав
  • Прекрасна си в писането, Гени!

    Безумни небеса в главата
    и водопади от мечти... -
    а в града те смазва пустотата
    реки от празни суети...

    Проливни дъждове в житата
    и боса - ти вървиш
    през тях, загубила и самотата
    ти в шепи - усмивката държиш.

    Отвън бръмчи отново пак градът
    отвъд прозореца тъй тесен... -
    Горите шепотно те пак зоват
    и ти си в тях -в мигът така унесен...

    П.П. Не можах да се сдържа да те поздравя с този ми стих Усмивки
  • "Чакане.

    Нощ е до лудост!"

    Настръхвам!Невероятен стих!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...