16 dic 2007, 23:25

Липса 

  Poesía » Filosófica
767 0 12

Пустош и вятър.

И вятър и пустош дори.

Чакане.

Нощ е до лудост!

Бели стихове и жълта съмнителност...

Прозрачно, монотонно

задочно и тъпо заблъскване...

Все недоносени, дори незаченати

нелепи зачатъци...

Все многоточия

и все недописано,

и все си остава извън

правилния ъгъл на листа

онова мое безпаметно връщане,

дето все се влюбва във вятъра...

И нехае до болка,

до чудно спокойствие...

Онова, дето се завръща

стремглаво в завръщането,

което все липсва...

 

11.08.2001

Враца

© Геновева Христова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Страшно ми хареса, поздравявам те!!!
  • онова мое безпаметно връщане,

    дето все се влюбва във вятъра...

    Това ми хареса, определено.
    Наистина пишеш силно, жалко, че не съм те забелязала.
  • Благодаря, Венера
    Хубав поздрав
  • Прекрасна си в писането, Гени!

    Безумни небеса в главата
    и водопади от мечти... -
    а в града те смазва пустотата
    реки от празни суети...

    Проливни дъждове в житата
    и боса - ти вървиш
    през тях, загубила и самотата
    ти в шепи - усмивката държиш.

    Отвън бръмчи отново пак градът
    отвъд прозореца тъй тесен... -
    Горите шепотно те пак зоват
    и ти си в тях -в мигът така унесен...

    П.П. Не можах да се сдържа да те поздравя с този ми стих Усмивки
  • "Чакане.

    Нощ е до лудост!"

    Настръхвам!Невероятен стих!

  • Пустош и вятър
    светофари мигат объркано,
    пуслира в изнемага градът,
    хора тичат със крясъци,
    и постепонно заглъва булеварния шум
    с уморени очи,гледат глупаво знаците
    ще заспи -щурчето попаднало в ад
    на безверие,болка безумна
    в суетата на големия град.


  • Поздравления!!!
  • Много интересен и хубав стих !!!
    Поздрави !
  • прекрасно стихотворение.
    влезе в душата ми...развълнува ме.
    с много обич, мила Геновева.
  • Липсва... Хубав стих! Хенри
  • "и все си остава извън

    правилния ъгъл на листа

    онова мое безпаметно връщане,

    дето все се влюбва във вятъра..."


    Дали когато вятърът се върне
    разкаян и смирен почти обичащ.
    Ще се намери в правилния ъгъл
    душата,без да чувства липса...

    Поздравления!Страхотен стих!Развълнува ме!

  • Ах, невероятен стих!!!
    Поздрав!
Propuestas
: ??:??