Липса на надежда

20 мар. 2012 г., 16:20

Поэзия » Другая

621 0 3

Липса на надежда

Животът ми изцяло пълен е с тревога,

защо ли ми се случва това, за бога?

На таз трудна земя съм скитник ази,

всеки ме с крака силно погази.

Всеки ме от живота свой изхвърли,

изхвърли ме, дори без нещо да избъбри.

Останах аз сега в пустошта суха

и обичта се яви за мене глуха.

Животът ми сега от смисъл е лишен,

наближава последният за мене ден.

Миг след миг умирам бавно и безславно,

смъртта е близо и ме приближава плавно.

Какво ли бих могъл да сторя за последно аз,

преди да дойде уреченият за мене час.

Ако ли се бях предал най-накрая,

щях да спра тъй силно, тъй грозно да ридая.

Ни другар, ни приятел имам вече - жалко,

де да беше така поне за малко.

Чезна бавно аз във сенките жестоки,

не е във състояние сърцето вече да се бори.

Вярата ми във живота е тъй обгорена,

душата ми от ожесточена битка е силно наранена.

От смисъл е лишено съществуването мое - без любовта,

готов съм да приветствам сега тържествено смъртта.

didi68 (Цветелина Иванова)

2012-03-20T20:21:50+02:00

Изкачваш се лека полека нагоре...
DarkRider (Опс)

2012-03-20T20:06:33+02:00

Горе главата!
ellyst (Ели)

2012-03-20T17:46:27+02:00

"Всеки ме от живота свой изхвърли,
изхвърли ме, дори без нещо да избъбри.
Останах аз сега в пустошта суха
и обичта се яви за мене глуха."
Нека да позная- рецитирали сте им творбите си до припадък?